6.06.2007 г., 19:41 ч.
Сама
746
1
0
Не ме оставяй отново сама,
недей, без теб ще умра.
Прости ми умолявам те, ела
при мен върни се ти сега.
Не ме оставяй, нямам сили.
Ти едничък стимул
за живот ми бе.
А сега без теб, какво?
За кога аз да се боря?
За какво кажи аз да живея?
След теб нищо не ми остана.
Само отчайващата празнина,
конкурираща се с мисли мрачни,
кое да избера: животът или смъртта?
И двете водещо към неизвестното.
недей, без теб ще умра.
Прости ми умолявам те, ела
при мен върни се ти сега.
Не ме оставяй, нямам сили.
Ти едничък стимул
за живот ми бе.
А сега без теб, какво?
За кога аз да се боря?
За какво кажи аз да живея?
След теб нищо не ми остана.
Само отчайващата празнина,
конкурираща се с мисли мрачни,
кое да избера: животът или смъртта?
И двете водещо към неизвестното.
© Ели Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
