6.06.2007 г., 19:41

Сама

1.1K 1 0
Не ме оставяй отново сама,
недей, без теб ще умра.
Прости ми умолявам те, ела
при мен върни се ти сега.

Не ме оставяй, нямам сили.
Ти едничък стимул
за живот ми бе.

А сега без теб, какво?
За кога аз да се боря?
За какво кажи аз да живея?
След теб нищо не ми остана.

Само отчайващата празнина,
конкурираща се с мисли мрачни,
кое да избера: животът или смъртта?
И двете водещо към неизвестното.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...