11 авг. 2009 г., 22:26

Сама

439 0 1

Знаеш какво е любовта,

но усещала си и болка и тъга.

Доверие загубено в тишина,

обич погълната от тъмнина.

Не очакваш слънце в твоя мрачен ден,

но почакай, позволи на мен

да изгрея в теб,

да се влея, просто да те сгрея.

Примами ме с ум, чар и красота,

няма връщане, не и сега -

затова ще стоя и ще чакам твойто ДА!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гонзо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ДА!Хубаво е, има какво да се желае, но ми харесва :D слънце браво на тебе давай все така и като довършиш и онова другото дето ми го показа пусни и него целувам те

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...