Сама

Poetry

441 0 1

Знаеш какво е любовта,

но усещала си и болка и тъга.

Доверие загубено в тишина,

обич погълната от тъмнина.

Не очакваш слънце в твоя мрачен ден,

но почакай, позволи на мен

да изгрея в теб,

да се влея, просто да те сгрея.

Примами ме с ум, чар и красота,

няма връщане, не и сега -

затова ще стоя и ще чакам твойто ДА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tifany (Елизабет Николаева)

ДА!Хубаво е, има какво да се желае, но ми харесва :D слънце браво на тебе давай все така и като довършиш и онова другото дето ми го показа пусни и него целувам те

2009-09-08T21:32:00+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0