20 дек. 2011 г., 13:38

Сама със себе си 

  Поэзия
576 0 8
Вълшебно нещо е тишината.
Спокойствие... Красота...
Сама съм, следобед е, няма вятър
да се блъска в моите стъкла.
В такива благодатни часове
не чувам говор, нито тичане,
а само чувството, че от векове
съм частица малка, космическа.
Мисълта ми препуска, лети
към далечни, необозрими върхове.
Чак до деня, в който се сътвори
душата ми. И получи криле. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Все права защищены

Предложения
: ??:??