M1234567891 (Миночка Митева)
418 12731
20 дек. 2011 г., 13:38

Сама със себе си 

  Поэзия
497 0 8

Вълшебно нещо е тишината.

Спокойствие... Красота...

Сама съм, следобед е, няма вятър

да се блъска в моите стъкла.

 

В такива благодатни часове

не чувам говор, нито тичане,

а само чувството, че от векове

съм частица малка, космическа.

 

Мисълта ми препуска, лети

към далечни, необозрими върхове.

Чак до деня, в който се сътвори

душата ми. И получи криле.

 

Тишина... Само аз и аз,

тъй позната и тъй далечна.

Подвластна на един-единствен глас,

за който съм изучена вселена.

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??