Сама със себе си
Вълшебно нещо е тишината.
Спокойствие... Красота...
Сама съм, следобед е, няма вятър
да се блъска в моите стъкла.
В такива благодатни часове
не чувам говор, нито тичане,
а само чувството, че от векове
съм частица малка, космическа.
Мисълта ми препуска, лети
към далечни, необозрими върхове.
Чак до деня, в който се сътвори
душата ми. И получи криле.
Тишина... Само аз и аз,
тъй позната и тъй далечна.
Подвластна на един-единствен глас,
за който съм изучена вселена.
© Миночка Митева All rights reserved.
