16 мая 2008 г., 14:48

Сама в тихото... 

  Поэзия
626 0 11

Спи вятърът
в мекото на гората,
отпуснал немощни ръце.
Провиснали къдели
закриват звездите
и ронят
мастилени сълзи...
Щурци онемели.
Сребриста паяжина
през облак се стича
като студена беззъба,
безмълвна усмивка
на мрака...

А аз съм там -
сама в тихото...
и те чакам...

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??