Спи вятърът
в мекото на гората,
отпуснал немощни ръце.
Провиснали къдели
закриват звездите
и ронят
мастилени сълзи...
Щурци онемели.
Сребриста паяжина
през облак се стича
като студена беззъба,
безмълвна усмивка
на мрака...
А аз съм там -
сама в тихото...
и те чакам...
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados