16.05.2008 г., 14:48 ч.

Сама в тихото... 

  Поезия
672 0 11

Спи вятърът
в мекото на гората,
отпуснал немощни ръце.
Провиснали къдели
закриват звездите
и ронят
мастилени сълзи...
Щурци онемели.
Сребриста паяжина
през облак се стича
като студена беззъба,
безмълвна усмивка
на мрака...

А аз съм там -
сама в тихото...
и те чакам...

 

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??