11 февр. 2012 г., 13:25

Сами

694 0 6

 

http://www.youtube.com/watch?feature=endscreen&v=sk8OET3m8ss&NR=1

 

Да потънем в света си измислен,

кожа в кожа, душа във душата.

Да сме верни, единствени, истински -

ти и аз – между нас – красотата.

 

Да избягаме просто от всичко,

да надхитрим стоглавото време.

Да откраднем минутка обичане

и минутка за нежност да вземем.

 

Скрити в нашето малко скривалище,

победили деня си забързан,

да постелем уханното халище

на копнежа си див, неотвързан.

 

Да изхвърлим ненужните спомени,

да остържем праха от сърцето.

Ти – Адам, а аз – Ева, прогонени

не от Рая  - от битието.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красота! Поздрав.
  • Браво, Нинка!
  • Хубав стих! Браво!
  • "Да потънем в света си измислен,
    кожа в кожа, душа във душата.
    Да сме верни, единствени, истински -
    ти и аз – между нас – красотата."
    Динамичен,емоционален стих...!Чудесен...!Поздрави!
  • Вярно казват, че поетът не изобразява, а създава. В случая - нов свят за себе си, съграден посредством езика, от думите. Това явно го можеш, а щом е така - какво значение има, че сме изгонени от битието. То далеч не е рай, а светове, които да го приютят, има всеки поет. Тъй че - да благодарим на поезията...

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...