9 авг. 2006 г., 01:05

Самите ние - волни птици

914 0 7


 

Lycki & Mojsei

Обичам те! - шептя с вдъхновение
и радост в душите грее,
защото сме в озарение
и всяка фибра в нас се смее.
Самите ние - волни птици,
поемаме в пореден полет
и учим младите девици
да бъдат бели като пролет.
Но ние сме щастливата река,
която в океан се влива,
защото съм те хванал за ръка
и този полет ни опива.
Лъчи в очите се усмихват-
от Слънцето и от Луната
и бурите за миг притихват,
събрани в ласка от жената.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Челси! Добре дошла!
    Поздрав!
  • Здравей, Людмила! Добре дошла!
    Поздрав!
  • Хенри, човекът от Пловдив стана повод да се издигнат високи идеи и...поетите се изпокриха...
    Поздрав!
  • Жената е силна със страстния вик
    на утрото ведро, с дъха на прибоя,
    а нейната слабост в поредния стих
    разкрива отново в душата й зноя.
  • Волна птица си,разбрах го,
    видях те даже,че летиш....
    И на мен ми хареса!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...