MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
9.08.2006 г., 1:05 ч.

Самите ние - волни птици 

  Поезия
743 0 7


 

Lycki & Mojsei

Обичам те! - шептя с вдъхновение
и радост в душите грее,
защото сме в озарение
и всяка фибра в нас се смее.
Самите ние - волни птици,
поемаме в пореден полет
и учим младите девици
да бъдат бели като пролет.
Но ние сме щастливата река,
която в океан се влива,
защото съм те хванал за ръка
и този полет ни опива.
Лъчи в очите се усмихват-
от Слънцето и от Луната
и бурите за миг притихват,
събрани в ласка от жената.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей, Челси! Добре дошла!
    Поздрав!
  • Здравей, Людмила! Добре дошла!
    Поздрав!
  • Хенри, човекът от Пловдив стана повод да се издигнат високи идеи и...поетите се изпокриха...
    Поздрав!
  • Жената е силна със страстния вик
    на утрото ведро, с дъха на прибоя,
    а нейната слабост в поредния стих
    разкрива отново в душата й зноя.
  • Волна птица си,разбрах го,
    видях те даже,че летиш....
    И на мен ми хареса!
  • А човекът от Пловдив?Или това е друга фибра?Шегувам се.Хубав стих.Хенри
  • ... жената

    ... и нейната слабост е в късния вик,
    във утрото светло, в дъха на прибоя,
    а нейната сила има поредност на стих,
    но носи по-често страстта на завоя...

    Пак ме провокираш, Валери, с твоите откровения. Това е тема с продължение. В никакъв случай не е еднозначна и като послание, и като коментар.
Предложения
: ??:??