Aug 9, 2006, 1:05 AM

Самите ние - волни птици

  Poetry
908 0 7


 

Lycki & Mojsei

Обичам те! - шептя с вдъхновение
и радост в душите грее,
защото сме в озарение
и всяка фибра в нас се смее.
Самите ние - волни птици,
поемаме в пореден полет
и учим младите девици
да бъдат бели като пролет.
Но ние сме щастливата река,
която в океан се влива,
защото съм те хванал за ръка
и този полет ни опива.
Лъчи в очите се усмихват-
от Слънцето и от Луната
и бурите за миг притихват,
събрани в ласка от жената.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей, Челси! Добре дошла!
    Поздрав!
  • Здравей, Людмила! Добре дошла!
    Поздрав!
  • Хенри, човекът от Пловдив стана повод да се издигнат високи идеи и...поетите се изпокриха...
    Поздрав!
  • Жената е силна със страстния вик
    на утрото ведро, с дъха на прибоя,
    а нейната слабост в поредния стих
    разкрива отново в душата й зноя.
  • Волна птица си,разбрах го,
    видях те даже,че летиш....
    И на мен ми хареса!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...