15 мар. 2022 г., 09:28

Само чиста еротика

1.1K 5 3

Този стих е за страст с орнаменти на готика.
И за устни, които изписват Корана.
Не очаквай любов. Само чиста еротика.
Преразказана проза. Неприлична покана.
За онази, която се плъзва по мене
като капка смола, претопена от зноя.
И плътта ми в болезнен копнеж тихо стене
от алчност и глад - да е цялата моя.
В ухото ми шепне желания тихи,
а в  диво очакване слабините пулсират,
хладни пръсти рисуват по корема ми щрихи
и убежище в топлата влага намират.
Тя разтваря бедрата ми с пламенни тласъци
и обира росата ми с устни пламтящи.
Тя потъва в недрата ми като в плаващи пясъци
и извива гръбнак, в епилога крещяща.
После всичко утихва. До несвяст отмаляла
се отпуска в ръцете ми безсилна и тежка.
Заварва ни утрото тъй - тяло в тяло.
Божествен покой след любов по човешки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jane Doe Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мммм...! В романите съм чела прекрасни описания на интимни изживявания, но в поезията това ми е първата среща с така силно въздействащо талантливж перо! Страхотна си, Лора!
  • ЗамДиректор, що му викаш еротика, това си е чист секс.
  • Много е хубаво!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....