Този стих е за страст с орнаменти на готика.
И за устни, които изписват Корана.
Не очаквай любов. Само чиста еротика.
Преразказана проза. Неприлична покана.
За онази, която се плъзва по мене
като капка смола, претопена от зноя.
И плътта ми в болезнен копнеж тихо стене
от алчност и глад - да е цялата моя.
В ухото ми шепне желания тихи,
а в диво очакване слабините пулсират,
хладни пръсти рисуват по корема ми щрихи
и убежище в топлата влага намират.
Тя разтваря бедрата ми с пламенни тласъци
и обира росата ми с устни пламтящи.
Тя потъва в недрата ми като в плаващи пясъци
и извива гръбнак, в епилога крещяща.
После всичко утихва. До несвяст отмаляла
се отпуска в ръцете ми безсилна и тежка.
Заварва ни утрото тъй - тяло в тяло.
Божествен покой след любов по човешки.
© Jane Doe Всички права запазени