Само душите са важни
с техните тайни закони.
В тъмни усоища влажни
мъката щом ни подгони,
само душите ни знаят,
как със любов се лекува,
как е безмилостен краят,
щом нежността отпътува.
Думите даже не стигат
раните да ни превържат.
В нас бесове се надигат.
Чумни чудовища стържат
с нокти.Кинжали ни режат.
Сетната луда надежда
оплита ласкави мрежи.
В тях ще ни хванат изглежда...
Бисерно светят телата
сякаш са Феникс.Политат.
И ни прошепва Съдбата:
"Важни са само душите..."
© Нина Чилиянска Все права защищены