diesto (Данаил Антонов)
1039 617
1 июн. 2024 г., 08:19

Само любов ще вземем 

  Поэзия » Любовная, Философская
341 1 3

Някой ден ще си тръгнем оттук 

всички ние. Без изключения.

Накъдето зловещ вечен студ 

е до синьо сковал опрощенията... 

Но задъхват се моите дро̀бове 

по баира на хорското неразбиране. 

Щом ковчезите нямат джо̀бове, 

за къде и какво събирате? 

И си мисля съвсем спокоен,

(понеже държа ръката ти) 

че блажен съм и чул е Бог, 

колко влюбени са делата ми... 

Нямам нужда от първо място. 

Мойто щастие не е измислица. 

Малко тъжно, че ръкопляскахте, 

докато леех сълзи по листите... 

Вече нищо не ме боли. 

(Е, понякога ишиаса.) 

Цял живот мъкнех тежки вини, 

ала с туй не платих греха си.

Но, каквото било, било е. 

Още път ни очаква с тебе. 

В този свят сме родени голи, 

и от него само любов ще вземем... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

31.05.2024

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??