Само любов ще вземем
Някой ден ще си тръгнем оттук
всички ние. Без изключения.
Накъдето зловещ вечен студ
е до синьо сковал опрощенията...
Но задъхват се моите дро̀бове
по баира на хорското неразбиране.
Щом ковчезите нямат джо̀бове,
за къде и какво събирате?
И си мисля съвсем спокоен,
(понеже държа ръката ти)
че блажен съм и чул е Бог,
колко влюбени са делата ми...
Нямам нужда от първо място.
Мойто щастие не е измислица.
Малко тъжно, че ръкопляскахте,
докато леех сълзи по листите...
Вече нищо не ме боли.
(Е, понякога ишиаса.)
Цял живот мъкнех тежки вини,
ала с туй не платих греха си.
Но, каквото било, било е.
Още път ни очаква с тебе.
В този свят сме родени голи,
и от него само любов ще вземем...
©тихопат.
Данаил Антонов
31.05.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
