Само мираж

Очите, в които се взирах
дълбоко, с надежда и плам,
в които утеха намирах
и чиста прегръдка на храм.

Отново са вперили поглед
към стария селски баир.
И сякаш вечерният оглед
прилича на празничен пир.

Пирува душата стаена
в креслото на стария дом
и ярка звезда е родена
от нощен лъчист небосклон.

Очите, които обичах
дори с непокорен сюжет,
в които в съня си се вричах
и давах съдбовен обет.

Отново във тях се оглеждам
щастлива, събрала кураж.
Но вече назад не поглеждам,
там всичко е само мираж.