31.07.2025 г., 19:27

Само мираж

192 1 0

Очите, в които се взирах
дълбоко, с надежда и плам,
в които утеха намирах
и чиста прегръдка на храм.

 

Отново са вперили поглед
към стария селски баир.
И сякаш вечерният оглед
прилича на празничен пир.

 

Пирува душата стаена
в креслото на стария дом
и ярка звезда е родена
от нощен лъчист небосклон.

 

Очите, които обичах
дори с непокорен сюжет,
в които в съня си се вричах
и давах съдбовен обет.

 

Отново във тях се оглеждам
щастлива, събрала кураж.
Но вече назад не поглеждам,
там всичко е само мираж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...