31 jul 2025, 19:27

Само мираж

  Poesía
190 1 0

Очите, в които се взирах
дълбоко, с надежда и плам,
в които утеха намирах
и чиста прегръдка на храм.

 

Отново са вперили поглед
към стария селски баир.
И сякаш вечерният оглед
прилича на празничен пир.

 

Пирува душата стаена
в креслото на стария дом
и ярка звезда е родена
от нощен лъчист небосклон.

 

Очите, които обичах
дори с непокорен сюжет,
в които в съня си се вричах
и давах съдбовен обет.

 

Отново във тях се оглеждам
щастлива, събрала кураж.
Но вече назад не поглеждам,
там всичко е само мираж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...