Jul 31, 2025, 7:27 PM

Само мираж

  Poetry
191 1 0

Очите, в които се взирах
дълбоко, с надежда и плам,
в които утеха намирах
и чиста прегръдка на храм.

 

Отново са вперили поглед
към стария селски баир.
И сякаш вечерният оглед
прилича на празничен пир.

 

Пирува душата стаена
в креслото на стария дом
и ярка звезда е родена
от нощен лъчист небосклон.

 

Очите, които обичах
дори с непокорен сюжет,
в които в съня си се вричах
и давах съдбовен обет.

 

Отново във тях се оглеждам
щастлива, събрала кураж.
Но вече назад не поглеждам,
там всичко е само мираж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...