Само надежда

11 авг. 2020 г., 23:06

Поэзия » Другая

754 2 4

Тя не плаче, усмихва се мило,

с поглед нежен издига луната високо.

Безпризорно смълчана нозете си крие

и помахва на гълъба с длани любовно.

Няма дом и когато връхлита стихия

във косите си сбира и гняв, и надежда.

Раменете потръпват и в бурята силни,

носят още нестихнал дъха на копнежа.

Тя не спира часовника, времето крачи,

двете бръчки на челото много разказват.

Тя е майка, не се притеснява от старост,

само обич и прошка с душа се даряват.

Тя е жива, издялана нявга от камък.

Тя говори, когато човекът я чува.

Но не плаче, длетото усмивка е дало -

тя е само надежда за всеки изгубен.