30 нояб. 2025 г., 14:20

Само нощем Небето проглежда

177 2 6

... и само нощем по жиците неми,

издъхват ноти ненаписани.

Те остават в кръвта на поеми,

които така са били орисани.

И само нощем сълзите на нищото

свирепо се стичат. И гордо.

Издебнали пак следите на тихото

пришиват моретата с корда.

... и само нощем Небето проглежда,

въздишки отхапва от ранени облаци.

Душата тежи като тонове сажда,

изгубила Бялото в хлъзгави делници.

 

12 февруари 2019 г.

Посветено на Пантелис Пантелидис

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анахид Демирова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че си я забелязала, Илияна, и че си я оценила. Зарадва ме.
  • Хареса ми искреността - до болка. Усетих емоцията. Благодаря!
  • Да, сякаш наистина е малко зловеща. Не го мисли. Я, виж колко е часа-по това време всичко е възможно за уморената ни вече психика. Пантелис е починал при катастрофа. През 2016 година-една година която бележи прелом не само в моят живот. През 2010 е започнал да публикува песните си в ютуб, а аз се регистрирах тук за първи път. Дълги години беше обвинен за катастрофата като шофьор, но сега делото се подновява, защото се яви свидетел, който е видял, че той сяда на пътническата седалка. И така.. интересна е историята ми с него. Много може да се разказва.
  • Странно. Имах усещане, че е свързано със смъртта и затова написах- "всяка смърт си заслужава", но го изтрих, защото не получих никакво вътрешно обяснение това пък, откъде дойде. А и малко зловеща ми се стори тази мисъл, а сега стана ясно.
  • Именно такава корда е, Ина! Този стих е от периода, в който любовта ми още не беше надделяла над болката на егото ми-да искам да е жив. А снощи стоях 5 мин с широко отворени очи и уста, когато чух от едно клипче в тик-ток че начина по който някой умира имало голямо значение. Изреждаха се всички видове, но специално за внезапните катастрофи се казваше, че на този човек мисията му е била ярка, но кратка-да пробуди някого след и чрез своята смърт към тотална трансформация. Останах като гръмната, защото е точно самата истина. Обожавам го!!! За всичко което ми е дал, за това което направи с мен и ми подари да изпитам. Много ти благодаря, че коментира този стих, Ина!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...