AnabeII (Анахид Демирова) AnabeII (Анахид Демирова)
12 160
30.11.2025 г., 14:20

Само нощем Небето проглежда

175 2 6

... и само нощем по жиците неми,

издъхват ноти ненаписани.

Те остават в кръвта на поеми,

които така са били орисани.

И само нощем сълзите на нищото

свирепо се стичат. И гордо.

Издебнали пак следите на тихото

пришиват моретата с корда.

... и само нощем Небето проглежда,

въздишки отхапва от ранени облаци.

Душата тежи като тонове сажда,

изгубила Бялото в хлъзгави делници.

 

12 февруари 2019 г.

Посветено на Пантелис Пантелидис

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Демирова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    Радвам се, че си я забелязала, Илияна, и че си я оценила. Зарадва ме.
  • inakrein (Илияна Каракочева)
    inakrein (Илияна Каракочева)
    Хареса ми искреността - до болка. Усетих емоцията. Благодаря!
  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    Да, сякаш наистина е малко зловеща. Не го мисли. Я, виж колко е часа-по това време всичко е възможно за уморената ни вече психика. Пантелис е починал при катастрофа. През 2016 година-една година която бележи прелом не само в моят живот. През 2010 е започнал да публикува песните си в ютуб, а аз се регистрирах тук за първи път. Дълги години беше обвинен за катастрофата като шофьор, но сега делото се подновява, защото се яви свидетел, който е видял, че той сяда на пътническата седалка. И така.. интересна е историята ми с него. Много може да се разказва.
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Странно. Имах усещане, че е свързано със смъртта и затова написах- "всяка смърт си заслужава", но го изтрих, защото не получих никакво вътрешно обяснение това пък, откъде дойде. А и малко зловеща ми се стори тази мисъл, а сега стана ясно.
  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    Именно такава корда е, Ина! Този стих е от периода, в който любовта ми още не беше надделяла над болката на егото ми-да искам да е жив. А снощи стоях 5 мин с широко отворени очи и уста, когато чух от едно клипче в тик-ток че начина по който някой умира имало голямо значение. Изреждаха се всички видове, но специално за внезапните катастрофи се казваше, че на този човек мисията му е била ярка, но кратка-да пробуди някого след и чрез своята смърт към тотална трансформация. Останах като гръмната, защото е точно самата истина. Обожавам го!!! За всичко което ми е дал, за това което направи с мен и ми подари да изпитам. Много ти благодаря, че коментира този стих, Ина!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.2K 4.9