30.11.2025 г., 14:20

Само нощем Небето проглежда

182 2 6

... и само нощем по жиците неми,

издъхват ноти ненаписани.

Те остават в кръвта на поеми,

които така са били орисани.

И само нощем сълзите на нищото

свирепо се стичат. И гордо.

Издебнали пак следите на тихото

пришиват моретата с корда.

... и само нощем Небето проглежда,

въздишки отхапва от ранени облаци.

Душата тежи като тонове сажда,

изгубила Бялото в хлъзгави делници.

 

12 февруари 2019 г.

Посветено на Пантелис Пантелидис

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Демирова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че си я забелязала, Илияна, и че си я оценила. Зарадва ме.
  • Хареса ми искреността - до болка. Усетих емоцията. Благодаря!
  • Да, сякаш наистина е малко зловеща. Не го мисли. Я, виж колко е часа-по това време всичко е възможно за уморената ни вече психика. Пантелис е починал при катастрофа. През 2016 година-една година която бележи прелом не само в моят живот. През 2010 е започнал да публикува песните си в ютуб, а аз се регистрирах тук за първи път. Дълги години беше обвинен за катастрофата като шофьор, но сега делото се подновява, защото се яви свидетел, който е видял, че той сяда на пътническата седалка. И така.. интересна е историята ми с него. Много може да се разказва.
  • Странно. Имах усещане, че е свързано със смъртта и затова написах- "всяка смърт си заслужава", но го изтрих, защото не получих никакво вътрешно обяснение това пък, откъде дойде. А и малко зловеща ми се стори тази мисъл, а сега стана ясно.
  • Именно такава корда е, Ина! Този стих е от периода, в който любовта ми още не беше надделяла над болката на егото ми-да искам да е жив. А снощи стоях 5 мин с широко отворени очи и уста, когато чух от едно клипче в тик-ток че начина по който някой умира имало голямо значение. Изреждаха се всички видове, но специално за внезапните катастрофи се казваше, че на този човек мисията му е била ярка, но кратка-да пробуди някого след и чрез своята смърт към тотална трансформация. Останах като гръмната, защото е точно самата истина. Обожавам го!!! За всичко което ми е дал, за това което направи с мен и ми подари да изпитам. Много ти благодаря, че коментира този стих, Ина!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...