Само ти
Само ти ми даваш свободата –
нищо без да питаш,
знаеш, не греша.
И в тъмнината търсиш
само моята ръка.
Знаеш, винаги ще е така!
Само ти осмисляш дните
и събираш в сноп лъчите,
пропиляни от хиляди слънца,
но не знаеш за това.
Само ти с нежен поглед
разтопяваш буци лед
и не позволяваш да ми е студено,
даже в зимен, леден ден.
Без теб не мога –
крачка да направя,
огън даже да запаля
и на Бог благодаря,
че те има, че ме пазиш –
да не изгоря!
Честит празник на семейството, приятели! Бъдете обичани и обичайте, другото е без значение!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
