9 дек. 2018 г., 21:25  

Сън

1.6K 6 2

Само във съня си аз те виждам,

всяка вечер, като във мъгла.

Само във съня си те прегръщам,

молейки се да не свършва никога това.

 

Само във съня си аз те чакам,

да дойдеш, в непрогледна тъмнина.

Само във съня си аз те милвам

и не искам да идва сутринта.

 

Но ето, че дойде края на нощта,

и слънцето на небето се показа.

Аз във тебе погледа си спрях,

молейки се поне още малко да остана.

 

Но вече беше време за раздяла,

а аз за пореден път се надявах,

да те видя отново вечерта

в тази непрогледна тъмнина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христиана Владимирова Все права защищены

Надявам се стихотворението да ви хареса. Посветих го на много скъп за мен човек, който за съжаление вече не е на този свят.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...