9 дек. 2018 г., 21:25  

Сън

1.6K 6 2

Само във съня си аз те виждам,

всяка вечер, като във мъгла.

Само във съня си те прегръщам,

молейки се да не свършва никога това.

 

Само във съня си аз те чакам,

да дойдеш, в непрогледна тъмнина.

Само във съня си аз те милвам

и не искам да идва сутринта.

 

Но ето, че дойде края на нощта,

и слънцето на небето се показа.

Аз във тебе погледа си спрях,

молейки се поне още малко да остана.

 

Но вече беше време за раздяла,

а аз за пореден път се надявах,

да те видя отново вечерта

в тази непрогледна тъмнина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христиана Владимирова Все права защищены

Надявам се стихотворението да ви хареса. Посветих го на много скъп за мен човек, който за съжаление вече не е на този свят.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...