Сън
Само във съня си аз те виждам,
всяка вечер, като във мъгла.
Само във съня си те прегръщам,
молейки се да не свършва никога това.
Само във съня си аз те чакам,
да дойдеш, в непрогледна тъмнина.
Само във съня си аз те милвам
и не искам да идва сутринта.
Но ето, че дойде края на нощта,
и слънцето на небето се показа.
Аз във тебе погледа си спрях,
молейки се поне още малко да остана.
Но вече беше време за раздяла,
а аз за пореден път се надявах,
да те видя отново вечерта
в тази непрогледна тъмнина.
© Христиана Владимирова All rights reserved.
