7 авг. 2020 г., 20:26  

Самодива се люби до края. 

  Поэзия » Другая
590 10 7

Вълча стъпка, на горска поляна,
облак сив там душица оставя.
Заек - сянка, от страх разлюляна,
му е казал - магия ще правя.

Врабчов дъх, огледалце от врана.
Меден звук - на щурче ще пристане.
Само клетва, от ехо да хвана,
ще се влюби и мой ще остане.

Златна луннна коса разпиляна,
го оплита за дом да не знае.
Устни пие - вода са, мълчана,
Самодива се люби до края.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??