Самодива се люби до края.
Вълча стъпка, на горска поляна,
облак сив там душица оставя.
Заек - сянка, от страх разлюляна,
му е казал - магия ще правя.
Врабчов дъх, огледалце от врана.
Меден звук - на щурче ще пристане.
Само клетва, от ехо да хвана,
ще се влюби и мой ще остане.
Златна луннна коса разпиляна,
го оплита за дом да не знае.
Устни пие - вода са, мълчана,
Самодива се люби до края.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
...С поздрав.
