Patrizzia (Надежда Ангелова)
2374 18463
Aug 7, 2020, 8:26 PM  

Самодива се люби до края. 

  Poetry » Other
5.0 / 11
707 10 7
Вълча стъпка, на горска поляна,
облак сив там душица оставя.
Заек - сянка, от страх разлюляна,
му е казал - магия ще правя.
Врабчов дъх, огледалце от врана.
Меден звук - на щурче ще пристане.
Само клетва, от ехо да хвана,
ще се влюби и мой ще остане.
Златна луннна коса разпиляна,
го оплита за дом да не знае.
Устни пие - вода са, мълчана,
Самодива се люби до края.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Random works
  • ruba (Руми Бакърджиева) Благословена тишина
    Благословена тишина
  • ZdrSlash (Здравко цинцев) Back in the days
    It used to be so easy riding my bike all day and night rollercoasters made me dizzy every other day ...
  • Reddas (Кейтлин А.) The Lake
    The Lake Sometimes I just wish I could find the place Where I can lay my head to rest... Somewhere n...
  • Paur (Симеон Дончев) The Distance
    The Distance Even faraway it's nice to dream. To look forward to something. Keeps you going up the s...

More works »