Самодивско хоро
599
0
0
Замръкнах случайно в гората,
в дивната, гъста гора.
Набързо постлах си в тревата,
положих там морна глава.
Още сънят не затворил
очите ми с нежна ръка,
с глъч и смях се изпълни
вековната стара гора!
Мракът се беше разпръснал,
струеше навред светлина!
В синкаво нежна позлата
се виеха дивни хора!
Девойки с бели премени
кършеха тънки снаги!
Танцуваха луди, засмени,
оставяха ясни следи!
Събудих се, бях във гората.
"Сънувал съм!" - чух си гласа.
Изправих се, тръгнах в тревата,
отъпкана, росна трева!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
