Самодивско хоро

Замръкнах случайно в гората,

в дивната, гъста гора.

Набързо постлах си в тревата,

положих там морна глава.

Още сънят не затворил

очите ми с нежна ръка,

с глъч и смях се изпълни

вековната стара гора!

Мракът се беше разпръснал,

струеше навред светлина!

В синкаво нежна позлата

се виеха дивни хора!

Девойки с бели премени

кършеха тънки снаги!

Танцуваха луди, засмени,

оставяха ясни следи!

Събудих се, бях във гората.

"Сънувал съм!" - чух си гласа.

Изправих се, тръгнах в тревата,

отъпкана, росна трева!