22.11.2011 г., 20:40 ч.

Самодивско хоро 

  Поезия » Друга
511 0 0
Замръкнах случайно в гората,
в дивната, гъста гора.
Набързо постлах си в тревата,
положих там морна глава.
Още сънят не затворил
очите ми с нежна ръка,
с глъч и смях се изпълни
вековната стара гора!
Мракът се беше разпръснал,
струеше навред светлина!
В синкаво нежна позлата
се виеха дивни хора! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??