Самодивско хоро
594
0
0
Замръкнах случайно в гората,
в дивната, гъста гора.
Набързо постлах си в тревата,
положих там морна глава.
Още сънят не затворил
очите ми с нежна ръка,
с глъч и смях се изпълни
вековната стара гора!
Мракът се беше разпръснал,
струеше навред светлина!
В синкаво нежна позлата
се виеха дивни хора!
Девойки с бели премени
кършеха тънки снаги!
Танцуваха луди, засмени,
оставяха ясни следи!
Събудих се, бях във гората.
"Сънувал съм!" - чух си гласа.
Изправих се, тръгнах в тревата,
отъпкана, росна трева!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
