5 окт. 2019 г., 13:27

Самооценка

630 2 1

Самооценка

 

С много бури във живота се преборих,

бях повалян аз от ветрове

и безброй врати след мен затворих,

но надигах гордо рамене!

 

Всеки път по-силен се изправях,

все по-жаден за живота бях!

Някои от грешките поправях,

други пък така и не можах!

 

По пътят начертан ми от съдбата

вървя и днес, и утре ще вървя,

докато легна някой ден в земята

във сладкия покой на вечността!

 

Бог така е наредил нещата

пътека всеки да си избере.

Дали си царят или пък слугата

всеки сам това ще разбере!

 

Животът кратък е да го пилееш

в интриги, завист, злоба и лъжи!

Това на края като проумееш

не ще помогнат никакви молби!

 

Гости сме на този свят. Пилеем

своите надежди и мечти!

Колко просто е да го живеем

без скандали, злоба и кавги!

 

Господи, прости ни греховете!

Хората сме стадо без пастир!

Ние сме от времето проклети!

Най-проклети в целия Всемир!

 

05.10.2019 г.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...