Oct 5, 2019, 1:27 PM

Самооценка

  Poetry » Civic
629 2 1

Самооценка

 

С много бури във живота се преборих,

бях повалян аз от ветрове

и безброй врати след мен затворих,

но надигах гордо рамене!

 

Всеки път по-силен се изправях,

все по-жаден за живота бях!

Някои от грешките поправях,

други пък така и не можах!

 

По пътят начертан ми от съдбата

вървя и днес, и утре ще вървя,

докато легна някой ден в земята

във сладкия покой на вечността!

 

Бог така е наредил нещата

пътека всеки да си избере.

Дали си царят или пък слугата

всеки сам това ще разбере!

 

Животът кратък е да го пилееш

в интриги, завист, злоба и лъжи!

Това на края като проумееш

не ще помогнат никакви молби!

 

Гости сме на този свят. Пилеем

своите надежди и мечти!

Колко просто е да го живеем

без скандали, злоба и кавги!

 

Господи, прости ни греховете!

Хората сме стадо без пастир!

Ние сме от времето проклети!

Най-проклети в целия Всемир!

 

05.10.2019 г.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...