5.10.2019 г., 13:27

Самооценка

628 2 1

Самооценка

 

С много бури във живота се преборих,

бях повалян аз от ветрове

и безброй врати след мен затворих,

но надигах гордо рамене!

 

Всеки път по-силен се изправях,

все по-жаден за живота бях!

Някои от грешките поправях,

други пък така и не можах!

 

По пътят начертан ми от съдбата

вървя и днес, и утре ще вървя,

докато легна някой ден в земята

във сладкия покой на вечността!

 

Бог така е наредил нещата

пътека всеки да си избере.

Дали си царят или пък слугата

всеки сам това ще разбере!

 

Животът кратък е да го пилееш

в интриги, завист, злоба и лъжи!

Това на края като проумееш

не ще помогнат никакви молби!

 

Гости сме на този свят. Пилеем

своите надежди и мечти!

Колко просто е да го живеем

без скандали, злоба и кавги!

 

Господи, прости ни греховете!

Хората сме стадо без пастир!

Ние сме от времето проклети!

Най-проклети в целия Всемир!

 

05.10.2019 г.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...