10 мая 2009 г., 19:11

Самота

1.4K 0 3

Сърцето ми само се скита

далече някъде навън.

И всеки ден страхливо пита

дали тъгата не е сън.

 

Дали ще полетя в безкрая,

или ще падна в пропастта.

Дали ще издържа докрая,

или ще се предам сама.

 

И пак въпроси в мен напират,

а отговори нямам, знай.

Творците винаги умират,

но творчеството няма край.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Йосифова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Завършва оптимистично... Творчеството не умира, творците също оставят следа след себе си, което ги прави безсмъртни.Харесах миличка и вярвам,че ще издържиш и няма да се предадеш, а ще ни покажеш действителните си възможности.Поздравления!
  • Браво!!!
  • И пак въпроси в мен напират,

    а отговори нямам, знай.

    Творците винаги умират,

    но творчеството няма край.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...