10 мая 2009 г., 19:11

Самота 

  Поэзия » Философская
1117 0 3

Сърцето ми само се скита

далече някъде навън.

И всеки ден страхливо пита

дали тъгата не е сън.

 

Дали ще полетя в безкрая,

или ще падна в пропастта.

Дали ще издържа докрая,

или ще се предам сама.

 

И пак въпроси в мен напират,

а отговори нямам, знай.

Творците винаги умират,

но творчеството няма край.

© Йоана Йосифова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Завършва оптимистично... Творчеството не умира, творците също оставят следа след себе си, което ги прави безсмъртни.Харесах миличка и вярвам,че ще издържиш и няма да се предадеш, а ще ни покажеш действителните си възможности.Поздравления!
  • Браво!!!
  • И пак въпроси в мен напират,

    а отговори нямам, знай.

    Творците винаги умират,

    но творчеството няма край.
Предложения
: ??:??