Сърцето ми само се скита
далече някъде навън.
И всеки ден страхливо пита
дали тъгата не е сън.
Дали ще полетя в безкрая,
или ще падна в пропастта.
Дали ще издържа докрая,
или ще се предам сама.
И пак въпроси в мен напират,
а отговори нямам, знай.
Творците винаги умират,
но творчеството няма край.
© Йоана Йосифова All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
