Сърцето ми само се скита
далече някъде навън.
И всеки ден страхливо пита
дали тъгата не е сън.
Дали ще полетя в безкрая,
или ще падна в пропастта.
Дали ще издържа докрая,
или ще се предам сама.
И пак въпроси в мен напират,
а отговори нямам, знай.
Творците винаги умират,
но творчеството няма край.
© Йоана Йосифова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
