Самота

9 авг. 2013 г., 20:56

Поэзия » Другая

779 1 4

САМОТА

Събудих се, а празно е леглото ми,

лежи до мене плюшено мече.

Къде си, обич моя на живота ми?

Времето ми в самота тече.

Къде си? И в деня те няма.

Ослепях от взиране във хората,

за да търся любовта за двама.

Слънцето потъна в хоризонта.

Там, някъде се давят в светлината

му и своите любови не ценят

онез, които не познават самотата

и с мечета плюшени не спят.

Прибирам се. А у дома не свети.

Посреща ме на прага самота.

Фалшиви няколко усмивки взети

отново ще ме топлят през нощта.

Ще гушна пак забравена мечето.

А когато се събудя сутринта

отново ще направя две кафета

за мене и... за тебе... самота.

tori (Жеко)

2015-08-17T12:16:33+03:00

много силно ... и колко вярно ...
krchernev (Красимир Чернев)

2013-08-10T14:25:40+03:00

Хъххх,толкова тиха болка!Развълнува ме с дълбочината на чувството си!
Brezar111 (Людмил Нешев)

2013-08-10T11:39:14+03:00

Самотата в стихото е пресъздадена достоверно. Дори само едно редче:"Прибирам се. А у дома не свети"извиква в представите ми цял етюд, чието основно чувство е - Обреченост в Надеждата.
sidi13 (Силвия Димова)

2013-08-10T10:25:55+03:00

Много ми хареса!Самотата е градивно и извисяващо чувство, пред нова омагьосваща любов!