Самота
САМОТА
Събудих се, а празно е леглото ми,
лежи до мене плюшено мече.
Къде си, обич моя на живота ми?
Времето ми в самота тече.
Къде си? И в деня те няма.
Ослепях от взиране във хората,
за да търся любовта за двама.
Слънцето потъна в хоризонта.
Там, някъде се давят в светлината
му и своите любови не ценят
онез, които не познават самотата
и с мечета плюшени не спят.
Прибирам се. А у дома не свети.
Посреща ме на прага самота.
Фалшиви няколко усмивки взети
отново ще ме топлят през нощта.
Ще гушна пак забравена мечето.
А когато се събудя сутринта
отново ще направя две кафета
за мене и... за тебе... самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Стефанова Всички права запазени
