Самота
САМОТА
Събудих се, а празно е леглото ми,
лежи до мене плюшено мече.
Къде си, обич моя на живота ми?
Времето ми в самота тече.
Къде си? И в деня те няма.
Ослепях от взиране във хората,
за да търся любовта за двама.
Слънцето потъна в хоризонта.
Там, някъде се давят в светлината
му и своите любови не ценят
онез, които не познават самотата
и с мечета плюшени не спят.
Прибирам се. А у дома не свети.
Посреща ме на прага самота.
Фалшиви няколко усмивки взети
отново ще ме топлят през нощта.
Ще гушна пак забравена мечето.
А когато се събудя сутринта
отново ще направя две кафета
за мене и... за тебе... самота.
© Албена Стефанова All rights reserved.
