Самота
САМОТА
Събудих се, а празно е леглото ми,
лежи до мене плюшено мече.
Къде си, обич моя на живота ми?
Времето ми в самота тече.
Къде си? И в деня те няма.
Ослепях от взиране във хората,
за да търся любовта за двама.
Слънцето потъна в хоризонта.
Там, някъде се давят в светлината
му и своите любови не ценят
онез, които не познават самотата
и с мечета плюшени не спят.
Прибирам се. А у дома не свети.
Посреща ме на прага самота.
Фалшиви няколко усмивки взети
отново ще ме топлят през нощта.
Ще гушна пак забравена мечето.
А когато се събудя сутринта
отново ще направя две кафета
за мене и... за тебе... самота.
© Албена Стефанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
много силно ... и колко вярно ...
-
Хъххх,толкова тиха болка!Развълнува ме с дълбочината на чувството си!
-
Самотата в стихото е пресъздадена достоверно. Дори само едно редче:"Прибирам се. А у дома не свети"извиква в представите ми цял етюд, чието основно чувство е - Обреченост в Надеждата.
-
Много ми хареса!Самотата е градивно и извисяващо чувство, пред нова омагьосваща любов!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
