9 сент. 2004 г., 10:41

Самота

1.4K 1 0
Чуваш ли как самотата говори?
Камбаните й зловещо вият във мрака.
Не чу ли как тежка врата се затвори
пред малко сираче, което за обич моли и чака?

Чуваш ли как пеят щурците,
с песни изплитат слънца, светове...
Но те не разбират, че нижат се дните,
като малки мъниста окичват твойто сърце.

Усещаш ли как студът нежно те гали
и унасяш се, заспиваш упоен,
дори тогава стискаш в прашни длани
мисли и чувства сковани.

Чуваш ли как тишината зове
и ти бясно се втурваш към нея с издрани нозе,
а душата ти бавно се рони...
За нея сърцето и сълза не ще да пророни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...