9.09.2004 г., 10:41

Самота

1.4K 1 0
Чуваш ли как самотата говори?
Камбаните й зловещо вият във мрака.
Не чу ли как тежка врата се затвори
пред малко сираче, което за обич моли и чака?

Чуваш ли как пеят щурците,
с песни изплитат слънца, светове...
Но те не разбират, че нижат се дните,
като малки мъниста окичват твойто сърце.

Усещаш ли как студът нежно те гали
и унасяш се, заспиваш упоен,
дори тогава стискаш в прашни длани
мисли и чувства сковани.

Чуваш ли как тишината зове
и ти бясно се втурваш към нея с издрани нозе,
а душата ти бавно се рони...
За нея сърцето и сълза не ще да пророни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...