4 февр. 2014 г., 22:13

Самотата 

  Поэзия » Любовная
462 0 0
Самотата
Талази страшни
носят се из тишината.
И няма как да бъдеш по-самотен
сам във собствената си тъга.
Стоя във мрака
Самотен е и той дори.
Обречени със мрака
двамата сами вървим.
И няма край
Няма и последна спирка
Пътят е безкраен и злочест. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янина Недялкова Все права защищены

Предложения
: ??:??