4 февр. 2014 г., 22:13

Самотата 

  Поэзия » Любовная
438 0 0

Самотата

 

Талази страшни

носят се из тишината.

И няма как да бъдеш по-самотен

сам във собствената си тъга.

Стоя във мрака

Самотен е и той дори.

Обречени със мрака

двамата сами вървим.

 

И няма край

Няма и последна спирка

Пътят е безкраен и злочест.

Но няма как, така е!

Дори и самотата...

Длъжни сме да я вървим.

 

© Янина Недялкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??