Самотата

4.02.2014 г., 22:13 ч.

Поезия » Любовна

424 0 0

Самотата

Талази страшни

носят се из тишината.

И няма как да бъдеш по-самотен

сам във собствената си тъга.

Стоя във мрака

Самотен е и той дори.

Обречени със мрака

двамата сами вървим.

И няма край

Няма и последна спирка

Пътят е безкраен и злочест.

Но няма как, така е!

Дори и самотата...

Длъжни сме да я вървим.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.