Самотата
Талази страшни
носят се из тишината.
И няма как да бъдеш по-самотен
сам във собствената си тъга.
Стоя във мрака
Самотен е и той дори.
Обречени със мрака
двамата сами вървим.
И няма край
Няма и последна спирка
Пътят е безкраен и злочест.
Но няма как, така е!
Дори и самотата...
Длъжни сме да я вървим.
© Янина Недялкова All rights reserved.