Самотата
Талази страшни
носят се из тишината.
И няма как да бъдеш по-самотен
сам във собствената си тъга.
Стоя във мрака
Самотен е и той дори.
Обречени със мрака
двамата сами вървим.
И няма край
Няма и последна спирка
Пътят е безкраен и злочест.
Но няма как, така е!
Дори и самотата...
Длъжни сме да я вървим.
© Янина Недялкова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
