Anika05 (Янина Недялкова)
3 0
Feb 4, 2014, 10:13 PM

Самотата 

  Poetry » Love
434 0 0

Самотата

 

Талази страшни

носят се из тишината.

И няма как да бъдеш по-самотен

сам във собствената си тъга.

Стоя във мрака

Самотен е и той дори.

Обречени със мрака

двамата сами вървим.

 

И няма край

Няма и последна спирка

Пътят е безкраен и злочест.

Но няма как, така е!

Дори и самотата...

Длъжни сме да я вървим.

 

© Янина Недялкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??