Anita765 (Ани Монева)
297 11768
2 авг. 2009 г., 23:20  

Самотата е с лице на скитник 

  Поэзия » Другая
1101 1 23

 

                                         на И.К.

 

Не плачи с пресъхнали сълзѝ.
Всеки носи своята пустиня,
от която пари и тежи
сутрин, щом нощта осъмне в синьо.

 

В утрото тогава все е пусто
и бордюрът има остри ръбове.
Вятърът фучи и сякаш късно е
да отвориш всичките си кръгове.

 

А сърцето свито е в юмруче,
струва ти се, че дори не бие
и копнееш някой бистър ручей
в него животворно да попие.

 

Самотата е с лице на скитник.
Броди дълго. Търси своя дъжд.
Щом докосне миг дъждовен – литва.
Но мигът си тръгва изведнъж.

 

Днес оазисите са мираж.
Пясъкът изглождил ти очите.
Виждам твоят, моят, всеки страх,
как гнезди по края на мечтите.

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??