Anita765 (Ани Монева)
296 11762
Aug 2, 2009, 11:20 PM  

Самотата е с лице на скитник 

  Poetry » Other
1134 1 22

 

                                         на И.К.

 

Не плачи с пресъхнали сълзѝ.
Всеки носи своята пустиня,
от която пари и тежи
сутрин, щом нощта осъмне в синьо.

 

В утрото тогава все е пусто
и бордюрът има остри ръбове.
Вятърът фучи и сякаш късно е
да отвориш всичките си кръгове.

 

А сърцето свито е в юмруче,
струва ти се, че дори не бие
и копнееш някой бистър ручей
в него животворно да попие.

 

Самотата е с лице на скитник.
Броди дълго. Търси своя дъжд.
Щом докосне миг дъждовен – литва.
Но мигът си тръгва изведнъж.

 

Днес оазисите са мираж.
Пясъкът изглождил ти очите.
Виждам твоят, моят, всеки страх,
как гнезди по края на мечтите.

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??