Самотата те обгръща
Отново си сама в тъмнината на нощта.Забиваш жадни нокти във плътта.Жадуваш пламък, но изгаряш в самота.Търсиш пак ръцете ми и нежността.
Лежиш сега, обвита в тъмнина.Очакваш мен и мойта топлина...Разкъсваш влажни мисли в тишина.Търсиш моя дъх, но срещаш празнина.
Сълзиш над прашни снимки - спомени таят...Тъга и ярост те обгръщат,нежни звуци въображаемо звънят,мислите за мене връщат...
Прегръщаш цигарения дим,очертаващ моя силует.Отново спомен незабравимпронизва туй сърце от лед,
Но мен ме няма и не ще се върна,няма ме пак да те прегърна,няма ме душата ти да преобърна,няма ме любовта ни да възвърна...
Лежиш сега, обвита в тъмнина.Очакваш мен и мойта топлина...Разкъсваш влажни мисли в тишина.Търсиш моя дъх, но срещаш празнина.
Сълзиш над прашни снимки - спомени таят...Тъга и ярост те обгръщат,нежни звуци въображаемо звънят,мислите за мене връщат...
Прегръщаш цигарения дим,очертаващ моя силует.Отново спомен незабравимпронизва туй сърце от лед,
Но мен ме няма и не ще се върна,няма ме пак да те прегърна,няма ме душата ти да преобърна,няма ме любовта ни да възвърна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Арам Вартанян Все права защищены
