Nov 22, 2008, 12:25 PM

Самотата те обгръща 

  Poetry » Love
859 0 3
Отново си сама в тъмнината на нощта.
Забиваш жадни нокти във плътта.
Жадуваш пламък, но изгаряш в самота.
Търсиш пак ръцете ми и нежността.

Лежиш сега, обвита в тъмнина.
Очакваш мен и мойта топлина...
Разкъсваш влажни мисли в тишина.
Търсиш моя дъх, но срещаш празнина.

Сълзиш над прашни снимки - спомени таят...
Тъга и ярост те обгръщат,
нежни звуци въображаемо звънят,
мислите за мене връщат...

Прегръщаш цигарения дим,
очертаващ моя силует.
Отново спомен незабравим
пронизва туй сърце от лед,

Но мен ме няма и не ще се върна,
няма ме пак да те прегърна,
няма ме душата ти да преобърна,
няма ме любовта ни да възвърна...

© Арам Вартанян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??